Света Гора Атон
Манастирът Ивирон (Иверон). Иверски манастир "Успение Богородично"

Иверский Монастырь (Иверон) на Святой горе Афоне
Monastery of Konstamonitou, Ιερά Μονή Ιβήρων

 

Иверският манастир. Манастирът Ивирон (Иверон) в Света Гора (Атон)
 

:: Накратко за манастира

:: Фотографии и светини

:: Иверският манастир архим. Павел Стефанов

:: Светогорските манастири

:: Грузия

 

 

Накратко за манастира

Св. Чаша, от 16 в., манастира Ивирион. Chalice, 16 c. Iviron Monastery, AthosИверският манастир e разположен източната част на Атонския полуостров, на 200 метра надморска височина.

Манастирът е основан през 972 година и е посветен на Успение Богородично (престолен празник 15/28 август). Заема трето място в йерархическата подредба на двадесетте атонски манастири.
Виж също: Света Гора и светогорските манастири

 

 

Фотографии и светини от Иверския манастир

 

 

Стара манастирска черква в Иверския манастир в Света Гора. Източник: svetagora.info
Стара манастирска черква в Иверския манастир в Света Гора.
Източник: svetagora.info

 

 

 

Монастырь Иверский (Иверон)
Иверскиат манастир (Иверон). © Игорь Пшеничников Русское афонское общество

 

 

 

Храмът при портата на Иверонския манастир, в който се намира иконата на Св. Богородица (Портатиса или Иверска)
Храмът, в който се съхранява чудотворната икона Св.Богородица Портаитиса или Иверска, при входа на Иверския манастир
Снимка © Марин Христов
 

 


Рождество Христово.
Икона от Ивиронския манастир в Света Гора Атон

 

 

Св. Богородица "Вратарница" (Портаиса). Икона от Иверския манастир в Св. Гора. Източник: svetagora.info
Св. Богородица "Вратарница" (Портаиса).
Икона от Иверския манастир в Св. Гора.
Източник: svetagora.info)

 

 

предверието на католикона на Иверския манастир
Предверието на католикона на Иверския манастир
Снимка © Марин Христов

 

 

 

предверието на католикона на Иверския манастир
Стенопис в предверието на католикона на Иверския манастир.
Снимка © Марин Христов

 

 

 

Св. Йоан Златоуст. Миниатюра от литургия от XVII в. в Иверския манастир в Св. Гора Атон (Гърция). Фотография © Ekdotike Athenon S.A. hramdecor.ru
Св. Йоан Златоуст.
Миниатюра от литургия от XVII в. в Иверския манастир в Св. Гора Атон (Гърция).
Фотография © Ekdotike Athenon S.A. hramdecor.ru

 

 

 

Св. Йоан Дамаскин, изображение на Papadike от 1686 г. от Ивиронския манастир. Източник: culture.gr
Св. Йоан Дамаскин.
Изображение на Papadike от 1686 г. от манастира Ивирон.
Източник: culture.gr

 

 

 

Св. Богородица Вратарница Иверска (1815), Св. Гора. Варненски археологически музей
Св. Богородица Вратарница Иверска.
Икона от Св. Гора от 1815 във Варненския археологически музей

 

 

 


Св. Богородица Вратарница Иверска (детайл).
Икона от Св. Гора от 1815 във Варненския археологически музей

 

 

 

Иверски манастир

Този светогорски манастир е друга сакрална територия, на която общуват българи и грузинци. Намира се на североизточната страна на Атонския полуостров в северна Гърция. Основан е през последната четвърт на Х в. от св. Йоан Иверски и Йоан Торникий, който е придворен на грузинския цар Давид и византийски велможа. Сотириос Кадас предполага, че тези две имена принадлежат всъщност на един и същ човек. Торникий се замонашва в македонски манастир и се подвизава в друг манастир на Олимп - две места, където несъмнено общува с българи. Храмът на Ивер първоначално е построен през първата половина на ХІ в. от грузинския монах св. Георги Варасваци, но е възстановен през 1513 г. Иверският манастир е посветен на Успение Богородично и заема трето място в йерархическата подредба на 20-те атонски манастири. До 1357 г. е в грузински ръце, но тогава Цариградският патриарх Калист издава грамота, с която нарежда Ивер да мине във владение на гръцките монаси.

През ХІХ в. в Иверския манастир се подвизават двама видни грузински монаси - Венедикт и Висарион. Отец Венедикт е от Шорапански уезд, Кутаиска губерния на Имеретия. Баща му е селски свещеник, а брат му е в свитата на последния имеретински цар Соломон ІІ. Когато царят емигрира в Турция, двамата братя го придружават. След смъртта на царя Венедикт заминава за Йерусалим. През 1816 г. той се заселва в атонския манастир "Св. Пантелеймон", оттам отива в Дионисиу, а накрая в Ивер. Отец Венедикт се прочува като голям постник. Негов духовен син е грузинецът Иларион. Венедикт умира на 9 март 1862 г.

Старецът Висарион е роден в Гурийското княжество на Грузия. Баща му е протойерей Максим Кикодзе. Тогава в Грузия има обичай да се изпращат на всеки три години 12 юноши, за да следват в Атина. През 1835 г. Висарион отива не там, а в Атон, където живее в една килия със стареца Венедикт в продължение на 58 години. Той умира на 9 октомври 1893 г.

Грузинци и гърци продължават да водят борба за ръководството на обителта в началото на ХХ век. Макар и изтласкани от манастира, грузински монаси продължават да обитават неговата килия "Св. евангелист Йоан Богослов". В средата на ХХ век тя остава без монаси, защото последният грузинец в Иверския манастир умира през 1955 година.

 

 

Св. Богородица "Вратарница" (Портаиса). Икона от Иверския манастир в Св. Гора. Източник: svetagora.infoСтенописите в църквата на Ивер датират от ХVІ-ХІХ в. От иконите най-известна е "Св. Богородица Портаитиса" (Вратарка), която има много копия в православния свят. (Св. Богородица "Вратарница" (Портаиса). Икона от Иверския манастир в Св. Гора. Източник: svetagora.info)

Според преданието тази икона ще напусне Св. Гора преди нейното окончателно запустение.

Ивер притежава и много ценни утвари, одежди, библиотека с повече от 2000 ръкописа. От тях 123 са гръцки, написани на пергамент, включително препис на Библията от 987 г. Други 100 пергамента са на грузински език.

В Ивер се пазят и 19 славянски ръкописа от ХV-ХVІІ в., повечето от които са от български произход. Един ръкописен Псалтир в Ивер е писан от трима души - монах Даниил в църквата "Св. Никола" в София (1598), който по-късно става известен преписвач в Етрополския манастир, брат му граматик Стоян, който умира, и дяк Владко в църквата "Св. Богородица" "в горе Боуковику". В Иверската обител се пази един от деветте преписа на Пространното житие на Св. Климент Охридски, което датира от ХV в. Именно от Иверския фрагмент са направени останалите три преписа, които са, както изглежда, все от ХVІ в. - т. нар. Атонски и останалите два от манастира "Св. Дионисий" също в Света Гора.

Библиотеката притежава и 15 000 старопечатни книги. На историята на Иверския манастир е посветена едно литературно произведение, разпространено в руската литература. То носи различни заглавия - "Слово об Иверском Афонском монастыре" или "Слово о Светогорском монастыре зовомый Иверский". В популярния цикъл на Богородичните чудеса е включено чудо № 20 със заглавие "О святой обители Иверской и о честней и святой икони Портаитиса глаголемой". Разпространен е и Акатист в чест на същата икона.

 

 

Съществуват много сведения за връзки на Иверската обител с България, които досега не са били обект на научен интерес. Най-ранният запазен документ, който свързва Иверският манастир с Българската църква е удостоверение за имоти от 982 г., дадено от жителите на Йерисо на иверските монаси. То е подписано от няколко свидетели със славянски имена, включително и на глаголица от "Гиорги поп". Житието на св. Георги Иверски (1014-1066) разказва, че когато пътува от Атон за Цариград, той попада на изолирано българско село в Родопите. Оказва се, че в условията на византийското господство, далеч от църковен и административен контрол, те са се върнали към езичеството и се покланят на мраморен идол на богиня. В ревността си светецът разрушава с чук статуята и наставлява селяните в православната вяра.

Роженският манастир до границата с Гърция в миналото е метох на Иверския манастир на Атон. Тук се пази чудотворна икона на св. Богородица Иверска (Портаитиса).

 


Света Богородица Вратарница (Портаитиса) Иверска.
Икона от Роженския манастир "Рождество Богородично" край Мелник

 

Икона "Христос на трон" от Несебър е дарена през 1603 г. от грък с грузинско потекло и фамилно име Иверопулос. Сребърен напрестолен кръст, подарен от влашкия войвода Матей Басараб на Иверския манастир през 1642 г., сега се намира в Свищов. В Етнографския музей в София се съхранява дискос, който според надписа на него е бил собственост на йеромонах Акакий Иверски през 1697 г. Параклисът "Св. Архангели" в Иверския манастир е декориран през 1812 г. с иждивението на проигумена Софроний от Ески Джумая (дн. Търговище) и хаджи Георги от Котел. Хаджи Гено и синовете му от Казан (Котел) и Сава Хаджиилиев от Шумен заплащат за зографисването на друг параклис "Св. Йоан Кръстител" през 1815 г. Руският поклонник йеромонах Аникита вижда през 1834 г. в един от параклисите на Иверската обител мощи на българския мъченик св. Игнатий Старозагорски, "осквернен с мохамеданство в детството си не по своя воля".

До средата на ХІХ в. манастирът има много метоси из българските земи - в Мелник, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Котел, Жеравна, Велико Търново, Горна Оряховица, Варна и др. Когато църковната борба навлиза в разгара си, метосите са затворени и разпродадени.

 

 

Св. Богородица "Вратарница" (Портаиса). Икона от Иверския манастир в Св. Гора. Източник: svetagora.infoЕдин от пътищата, по който Иверският манастир става популярен в българските земи е иконографията. Чудотворната Иверска икона на св. Богородица (Портаитиса) според легендата произхожда от епохата на византийския император и иконоборец Теофил (829-842). Тя е собственост на благочестиво семейство, което я пуска в морето, за да спаси от унищожение. Синът става монах в Иверския манастир, където идва иконата. Оттогава тя извършва много чудеса. Тази светиня е спомената в житията на светците, например на св. Йоан Кукузел и др., и често се интерпретира в иконографията. На нея Младенецът обикновено държи свитък - символ на евангелското учение. В някои икони към св. Богородица с Младенеца се добавя цикъл с чудесата, извършени от нея, и пано с изглед на Иверския манастир. През ХІХ в. се произвеждат атонски и руски гравюри с Иверската икона. Нейната известност води до недоразумения. Като "Богородица Портаитиса" се окачествяват изображения, които изобщо не спадат към този тип. Ранен пример са стенописите в кипърската църква "Св. Богородица Асинска" от ХІV в., където в люнет на нартекса е представена Богородица Знамение (тя в поза оранта, а Христос в медалион), но придружаващият надпис е "Портаитиса".

В руската книжнина се размножава и чете едно произведение, озаглавено "Сказание о иконе Богоматери Иверской". Литургиката познава редица служби, параклиси и акатисти на същата икона, изпълнявани на трите празника в нейна чест - 12 февруари, 13 октомври (пренасяне на иконата в Москва през 1648 г.) и вторник на Светлата седмица.

Иверската св. Богородица е пряко свързана с най-героичните моменти на нашата история. Нейно изображение е представено на едната страна на Самарското знаме, което води българските опълченци в победоносните сражения по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). На другата страна на флага са изобразени славянските просветители св. Кирил и Методий.

Архимандрит Павел Стефанов
Из "Исторически връзки между Българската и Грузинската църкви"

 

Виж също:

 

Към съдържанието на Православната Читалня
Емайл


Pravoslavieto.com - Българският Православен портал в Интернет
    www.Pravoslavieto.com