Велика лавра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Велика Лавра)
Велика лавра
Μονή Μεγίστης Λαύρας
Католиконът на манастира
Католиконът на манастира
Карта
Местоположение в Света гора
Вид на храмаправославен манастир
Страна Гърция
Населено мястоСвета гора
РелигияВселенска патриаршия
Епархияставропигиален
Изграждане963 г.
Статутпаметник на ЮНЕСКО
Състояниедействащ мъжки манастир
Велика лавра в Общомедия

Великата лавра (на гръцки: Μονή της Μεγίστης Λαύρας) е православен манастир, пръв в йерархията на светогорските манастири, запазил това първенство през цялото си съществуване заради благосъстоянието си и ценностите, които съхранява. Разположен е в югоизточния край на полуостров Света гора, върху стръмна, висока 150 метра скала в подножието на планината Атон.

История[редактиране | редактиране на кода]

Свети Атанасий Атонски

Манастирът е основан през 963 гозина от монаха Свети Атанасий Атонски, родом от град Трабзон. Първи ктитор на манастира е византийският император Никифор II Фока, който възнамерявал да абдикира от трона, но е убит през 969 година. След него средства за манастира дарява и император Йоан Цимисхи. Свети Атанасий Атонски се счита за основател на атонската монашеска общност.

Великата лавра е най-старият и най-голям манастир в Света гора, подслонил 317 монаси през 1990 година. В центъра на манастира е разположен главният храм (католикон) „Свети Атанасий Атонски“ с два параклиса, посветени на светите четиридесет мъченици и свети Николай. В чертите на манастира са разположени магерницата, столовата, библиотеката. В четирите края на манастира са разположени монашеските килии, помещенията за гости и параклиси. В манастира има общо 37 параклиса. Библиотеката на Великата Лавра съдържа 2046 ръкописа, 165 ръкописни книги и 30 000 печатни книги.

Стенописите вероятно са дело на видния зограф Франкос Кателанос.

Скитове на манастира[редактиране | редактиране на кода]

Румънският скит „Продром“

На манастира Великата лавра са подчинени няколко монашески скита: Свети Йоан Предтеча, Катунакия, Карулия, Кафсокаливия, Света Анна и Мала Света Анна.

Реликви[редактиране | редактиране на кода]

В манастира се пазят и много реликви, като част от плащеницата на Исус Христос и мощи на много светци.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Любен Прашков, Атанас Шаренков. Паметници на културата на Света гора – Атон. Изд. Български художник, София, 1987

Бележки[редактиране | редактиране на кода]